Защо потъпкахте траура  

Взривът в Хитрино ни потресе. Адски огън изпепели хора, сравни цяло село със земята. България заплака. Но цялата ли? Съвсем не! Напук на националния траур, веселяци мятаха гюбеци на ведомствено парти. Хайде на бас, че в този черен ден изобщо не са били единствените купонджии. Това кощунство ми заприлича на 2 юни, когато спираме, за да сведем глава. И с едноминутно мълчание да покажем признателност към паметта на Ботев и падналите за свободата на България. Всички ли го правим? Съвсем не! Хиляди наглеци демонстративно продължават да хвърчат с колите си, влачат се по улиците и крещят: Ей, вижте ни нас, свободомислещите! Какво, ще ни накажете ли? Братя българи, ние сами се наказваме. Искаме светът да ни зачита, да уважава националната ни идентичност и вековни традиции. А в собствената си къща не сме човеци, а разпасани безотговорници, неуважаващи себе си. Защо бе, хора?