Браво за филма "Гунди"! Иван и Андрей дадоха урок на българските кинаджии  

Филмът за Гунди е човешки, топъл, вълнуващ. Това не е мнение на хора от агитката, а от три жени на неговата възраст, които в младите си години са били свидетели на неговия невероятен футболен и човешки триумф. Защото Гунди беше на само голям футболист, но и голяма личност. А очите и на трите бяха зачервени след прожекцията. Много емоции и много пролети сълзи за футболиста, отишъл си без време, но безкрайно обичан и до ден днешен. И изключителен триумфален успех на първата публична прожекция. И едно голямо браво на продуцентите на филма.

Вероятно много мастити кинодейци сега си късат ризите от яд, защото вероятно филмът ще счупи всички рекорди по гледаемост в годините на демокрацията. Защото е човешки, хем е разказ за гениален спортист, хем е толкова простичко и реалистично създаден, че хората го гледат в захлас, радват се и плачат едновременно.

И нека никой да не омаловажава въздействието на филма, видите ли, хората си припомняли младостта и понеже Гунди е символ на онова време, та затова се вълнували. Да, ама и младите момичета около мен и те се радваха и подсмърчаха, а са чували за него от бащите и по-вероятно от дядовците си.

Оказва се, че киното може да е въздействащо, без да е иносказателно, символно, езоповско. Без да е метафора на еди-какво си или символ на еди-що си. А че филмът е достоверен, едва ли може да се съмняваме, главен консултант е Лита, съпругата на главния герой. Поздравления за продуцентите Иван и Андрей, които дадоха прекрасен урок на мастити български кинаджии. И нека вечно подсмърчащите за субсидия кинаджии да почнат да завиждат, да хулят или да им се присмиват зад гърба.

Поздравления и за цялата левскарска общност – на светлинни години пред другите. Първи издигнаха паметник на Гунди на клубния си стадион, отбелязаха с почетен знак лобното място на героя на магистралата над Витиня, изградиха и втори паметник в родния квартал, близо до родната къща на Гунди. Спасиха в буквалния смисъл на думата родния си клуб от фалит, внасяйки средства в кампания, купувайки билети за празен стадион по време на епидемията, подкрепяйки масово отбора си и в добро, и в лошо. И сега филма за Великия! Ето затова „Левски“ е вечен!
 
Асен Иванов, София