ПП-ДБ – от 5 моста и 3 тунела до фиданки за светло бъдеще  

Преди много години един кандидат-студент в темата си по история беше написал – много мина, малко остана и стана по-лесно за разказване и разбиране. И днес така – много мина, малко остана до новите избори. Но, уви, нищо не стана по-лесно – нито да разберем, нито да изберем. Единственото, което могат да направят партиите при тази честа електорална въртележка, е да насочат усилията си към запазване на своите избиратели. Това ограничава възможността да увеличат резултата си, но пък гарантира постигането на резултат. Без излишна парадност, без обещания за светло бъдеще, по-скоро рационална е кампанията на ГЕРБ и „Възраждане“. Партиите са на терен, на срещи и дискусии, участия по медиите, такива, каквито ги познаваме. Няма опит да ни впечатлят нито с хората в листите, нито с позициите и предложенията си за политики. Бих казала, че в актуалната ситуация на отдръпване на българите от политиката и липсата на ентусиазъм за участие в изборите, това е прагматично решение. И потвърждение на тази оценка са данните на социолозите. Първото място на ГЕРБ изглежда непоклатимо. Още повече че разликата с втория е сериозна - 10% са непреодолима бариера, както на теория, така и на практика. Така че единственият проблем на ГЕРБ е реализацията на това първо място, което трайно получават в изборната надпревара. За 7 национални избора като че ли това е основен извод – участниците във всеки нов парламент са едни и същи, но с 2 изключения победителят е един. Проблемът с това да си първи, но да не можеш да съставиш правителство, постепенно се превръща в траен негативен вътрешнопартиен фактор. Затова за ГЕРБ ключовият въпрос, който остава и ще влияе върху партийната подкрепа, е съставянето на правителство.

Неслучайно ПП-ДБ повдига именно него в центъра на предизборната кампания, разчитайки, че така ще повлияят върху резултата на ГЕРБ и ще успеят да се приближат към неговото първо място. Не защото ще увеличат подкрепата си, а защото се надяват да намалят подкрепата за своя опонент. Кой да е министър-председател е въпрос, решение и предложение на мандатоносителя. Дали ПП-ДБ ще се окажат на второ място, или отново ще останат на трето, е все още въпрос. Много трудно можем да прогнозираме бъдещия резултат – при това не само на тази партия – заради очакваната ниска избирателна активност. Но можем да се ориентираме по номиналните гласове. За да са втори, на ПП-ДБ им трябват над 200 000 гласа, които много трудно могат да намерят на терен. Кампанията им отново показва  самочувствие, центриране в тях и техните виждания, с представяне на миналото и какво са направили в политиката по един идеално щастлив начин, без никаква промяна в образите на основните им лица. Всичко това на фона на абсолютно разделените, различни и напълно отделени една от друга национални кампании на основните партии в тази коалиция. Тази кампания е пряко изражение на свиването на перспективата, което характеризира ПП-ДБ – от 5 моста на река Дунав и 3 тунела през Балкана до няколко фиданки за тяхното светло бъдеще. И постоянна демонстрация, че те ръководят всичко, която е основен стълб на политическия им пиар. Предложението за равно отдалечен министър-председател не е мисъл за това, как ще се управлява България. Това е предложение, което да постави в центъра на вниманието на избирателя именно ПП-ДБ, те да наложат темите в кампанията, а българите да си кажат – само каквото предложат и кажат ПП-ДБ, това ще стане, защото без тях ГЕРБ не може да състави правителство.

Именно тази устойчива позиция на ПП-ДБ – да демонстрират, че са първа, основна и най-важна политическа сила, без да са получили това право от избирателите, накара – според мен – ГЕРБ да покаже, че правителство ще се формира само с първия мандат. Т. е. само като останалите политически сили приемат и се съобразят с това, че именно те са победители в изборите и имат най-широка електорална подкрепа. Именно тази битка първото място да е първо място е в основата на проблема с правителството. Промяната иска да направи промяна, но избирателите дават първото място на ГЕРБ. Каква промяна, като не си водеща политическа сила?! Затова ПП-ДБ така настойчиво се опитват да докажат, че са нещо, което не са – че са основна политическа сила. Защото искат да управляват и да решават именно те.

Как излизаме от това положение и може ли да се състави правителство след 27 октомври? Първо, правителство може да се състави само с първия мандат. ГЕРБ не могат да отстъпват повече властта, защото тежко рискуват електорално фиаско. Нещо повече, правителство на партия, член на ЕНП, е важна и за европейското разпределение на силите. Така че ДБ е в различна ситуация на тези избори, защото от тях също се очаква да са част от бъдещото правителство. Второ, правителство, в което участват партиите спрямо своя резултат на изборите, е правителството, което е възможно. Всички партии, които ще влязат в парламента, са заложници на позицията на ПП да демонстрират водещата си роля, без да са получили необходимия изборен резултат. Формулата евроатлантическо правителство работи в нейна подкрепа. Формулата коалиционно правителство с политическа отговорност, дадена от избирателите, работи за всички останали партии, включително за ДБ, които не могат безкрайно да удовлетворяват амбициите на своите партньори да са първи, без да са първи. Трето, всички останали партии – ИТН, лявата коалиция, двете ДПС, трудно биха се съгласили да отидат пак на избори и освен това знаят, че без реализация на първия мандат на ГЕРБ няма да има правителство. И, четвърто, правителство, което да зависи от волята на партии, които едва ще прескочат бариерата, е категорично най-нестабилното, което може да се направи.

В тази главоблъсканица трябва да добавим факта на съществуване на една доста стабилно развиваща се и позициониращата се в българската политика партия – „Възраждане“. Вероятността те да са на второ място в тези избори е възможна. Което означава едно – или трябва да се търси тяхната подкрепа, която е възможна само за правителство с ясна програма и хоризонт за действие, или трябва да се съставя правителство от 3, 4, 5 партии, ако ПП продължават да са вкопчени в желанието си да са в ролята на ръководители. 

Следователно много са важни резултатите от тези избори. Точно колко народни представители ще има всяка от партиите и точно на кое място ще е. А това е решение на избирателите. Социолозите прогнозират почти същата активност като на предишните. Ако си припомним факта, че прогнозната активност винаги е по-ниска от реалната, нещата не изглеждат добре – парламентът ще е силно раздробен. По-големите партии, въпреки ясното си преимущество, не могат да работят в режим на мнозинство без множеството малки. А това, че те са множество с най-разнообразни и често неясни интереси, налага използването на т. нар. плаващи мнозинства. Това в един парламент е нещо като мътилка, в която могат да се настанят всякакви неоправдани от позицията на общото благо действия.

Имаме още десетина дни да решим. Ние да решим. Избирателите. Какво да стане след изборите. Последните социологически данни могат да ни ориентират за силата и възможностите на партиите. Ние сме тези, които могат да направят така, че да имаме или да нямаме правителство. Изборът е наш.