Разгулът в Боянските сараи ме потресе    

Тв предаване ме разтресе и ме накара да се замисля каква следа ще оставят в българската история някои от политиците през последните 35 години. Изслушах разказаното от журналист какво се е случвало доскоро в Боянските сараи на един политик, за тайната стая и стаята за удоволствия с т. нар. „колело на късмета“ с нарисувани на него атрибути (като черен камшик). Колелото се завърта и това, което се падне на „красавицата“, това тя трябва да изпълни. Казах си: „Боже, колко са загрижени за народа си някои български политици. Чудех се от кого са взели пример?

Зарових се в историята и стигнах до английския историк Едуард Гибън, който казва, че „Историята не е нищо друго освен списък от престъпления, безумства и нещастие на хората“. Естествено, дойде въпросът: Това, което вършат вече 35 години някои политици на фона на небивалата бедност, мизерия и нищета на по-голямата част от народа, нима може да попадне в друг списък освен този на безумства и разгул и самозабравяне? Как да приемеш за нормално всичко това днес, когато българинът се бори от сутрин до вечер за насъщния и оцеляването си, а някои господа се чудят с какви удоволствия да се развличат? Що за „лидерство“ е това, що за съвест имат тези хора? Те не могат да намерят място дори в твърдението на френската писателка Ан Луиз Жермен дьо Стаел, че: „Историята винаги приписва на отделни личности и правителства повече заслуги, отколкото са имали в действителност“.

През последните 35 години няма нещо, което да са направили и от което да не са се облажили и омаскарили. Не знам защо се сетих за годините назад във времето, когато се обявяваше например седмица за борба с тютюнопушенето. Във всички вестници на преден план стоеше снимката на Георги Димитров. Забравяха за снимките, на които бе с цигара в ръка. И тогава лъжеха нагло, но като че ли по-малко. Друга френска писателка – София Сегюр, казва за историята, че тя „съчетава в себе си опита на света и разума на вековете“. Но кой да вникне в добрия опит и кой да се вслуша в разума на вековете, като парите, властта, изкушенията са превзели умовете на болшинството от политиците? Заради всичко това те са загубили и чест, и достойнство, и морал! Поне да бяха се вслушали или попрочели класика на българската литература Иван Вазов, за да разберат, че историята е пълна с дълбока поучителност. Отново наш поет бе попитал: „Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници?“.
Не се ли срамувате, господа, какво вие ще оставите на младото и бъдното поколение? Или сте го решили – докато сте на власт, „така било е и ще бъде“? За миг не забравяйте и помнете, че човешкото страдание ще ви се озъби, неприветно и страшно!
 
Валерия Димитрова, Лондон