Наглостта на зърнари и фермери няма край!

Непочтен и дори брутален е на моменти рекетът на земеделските производители, зърнари, овощари, зеленчукопроизводители, животновъди. И ако в началото имаше някаква солидарност към техните искания, то те вече до такава степен омръзнаха на хората, че предизвикват гняв и недоволство. Ако пак си бяха позволили да стигнат до блокиране на пътища и да вгорчат допълнително и без това трудния живот на хората, сигурно щяха да получат отпор и всеобщо неодобрение.

Оказа се, че след превеждането на 200 милиона по украинската помощ протестната готовност беше оттеглена. В същото време във Франция заетите в селското стопанство дори не са чували за такова нещо като помощи заради войната в Украйна, а субсидиите на глава добитък са много по-малки. Направо звучи смешно, но същите хора, дето блокираха страната неколкократно, са получавали субсидии и за ковид епидемията. Да вземат да ги субсидират и за горещините, зимата, дъждовете и смяната на сезоните. Вземат си парите от бюджета, т. е. от нашите общи пари, и после изкарват на пазарите продукция, която задължително е по-скъпа от вносната. Във всеки магазин, на пазарите българските плодове и зеленчуци са по-скъпи. Защото били слънчеви, сякаш в чужбина земеделието им е подземно и в тунели. Така двойно ощетяват потребителите – един път през бюджета и втори път през цените. Това ако не е наглост!

А идеята да се избира българското, за да се стимулира производството, се изроди. Ако се направи този избор, значи хората сами да си бръкнат в джоба. И то не винаги при по-добро качество, а много често и недобър търговски вид. За зърнарите пък да не говорим, самото наименование съдържа негативизъм и заплаха в себе си, но те си го харесват и си го налагат. Всички с неприязън си спомняме времето на пътните им блокади, когато, вместо да протестират пред министри, правителство, управляващи и институции, направиха черен живота на обикновените граждани и вместо подкрепа спечелиха ругатни, досада, неприязън. За съжаление грешни политики в селското стопанство в последните десетилетия са ни докарали до този хал, сега изглежда просто невъзможно да се излезе от задънената улица. Особено когато няма и никаква воля да се провеждат реформи нито в управляващите, на които им е по-лесно да раздават пари от бюджета, нито в земеделците и животновъдите, на които им е добре да ги субсидират с готови пари.
 
Красимир Лалев, Пловдив