Ех, ако ние, пенсионерите, имахме трактори, щяхме да имаме европейски пенсии. Както земевладелците бизнесмени със стотици трактори щяхме да спираме движението по магистрали, да тръгваме към Министерския съвет и чиновниците от високите йерархии ще бъдат принудени да кажат: добре, върнете тракторите, имате европейски минимални пенсии, безплатни лекарства и медицински услуги, за Коледа и Великден по една минимална пенсия. Да, ама не, казваше големият журналист Бочаров – ние, пенсионерите, нямаме трактори.
Та сега за тези, които имат трактори. Преди дни те само заплашиха, дори не бяха запалили тракторите, и правителството веднага: Спрете тракторите, приемаме вашите искания за така наречената „Украинска помощ“, до дни плащаме 200 милиона, а до края на ноември още 125 милиона.
Колко наистина е потребна на арендаторите тази „Украинска помощ? За 2024 г. добивите от пшеница на декар са от 600 до 900 кг, или да вземем средно 700 кг. Средната цена за 1 тон е 460 лв., или при средно 700 кг на декар доходът от 1 декар е 320 лв. При средна рента 62 лв. на декар на арендатора остават 258 лв. В моята младост какво значеше аренда - половината продукция за собственика на земя, половината за този, който я обработва. В нашия случай собственикът на земя получава една четвърт от дохода на дадената под аренда от него земя.
Да вземем например доходът за една година на арендатора Дичевски. Четох в медиите, че той обработва със свързани фирми към 1 милион декара. По 258 лв. доход от декар, ако не греша, прави 258 милиона лв. доход. И на този доход евро субсидии, украинска помощ. Алчност без мяра. Но „не е луд този, който е изял баницата, а този, който му я дава“. Десет русенски земевладелци са получили 11 милиона лв. евросубсидии. Други топ 17 фирми са получили 60 милиона евро субсидии за 2021 г.
И отново за цинизма за данък дивиденти. В Европа той е до 50 %, а у нас 5%. При това данъчно облагане пирамидата е обърната обратно. Не мога да премълча и друг факт в резултат на тази данъчна система. По Евростат разликата между 10 процента богати и бедни в Европа е 5.5 пъти, а у нас - 15. Но при 33,1 % сива икономика, където не се плащат данъци и осигуровки, тази разлика реално е над 20 пъти, не световен, а космически рекорд. Казаното потвърждава, че ние, 99,99% балъци, работим за 00,01% богати. Впечатляващи цифри от евросубсидии са получили и други бизнесмени земевладелци. И арендаторите като бизнесмени са се ориентирали към пшеница, слънчоглед, рапица, култури с ниска трудоемкост. С българско жито в Дания хранят свине, животни, ние внасяме оттам местни и млечни изделия. Арендаторите не се интересуват от допълнителна добавена стойност, ако посочените зърнени култури се преработват у нас. Бол пари от ниска рента, ниска трудоемкост, евросубсидии, украинска помощ. А за баланса за изхранване на малко останалите в границите на родината българи не ги е еня. Но жалко, че и управляващите не ги е еня. Те могат с нормативни актове да регулират този процес, но...
Тук е уместно да се цитира казаното от Филип Македонски: „И най-голямата крепост може да превземе едно магаре, натоварено със злато“.
Но историята, животът показва и учи, че няма вечни злини, вечни неправди, безпардонни корупционни практики, пожизнени депутати и управленци. Идват нови поколения, млади, почтени, родолюбиви българи, в тях е надеждата на 2 милиона пенсионери и 1 милион бедни работещи.
Акад. д-р Ганчо Попов, ректор на НБУ-Трета възраст
Все още няма коментари