Убийства с „братска целувка”?

Кампанията по президентските избори приключва. И все повече вниманието ни се насочва към онова, което тя демонстрира, и онова, което тя ще донесе като резултат. Думата ми е за партиите. Кампанията беше показателна за тяхното състояние, възможности и цели. На първо място, с това кого номинираха за кандидат за президент. Обикновено на избори партиите играят за постигане на три цели. Първата, разбира се, е да вземат властта/поста, т.е. да ги спечелят. В тези избори се очакваше това да са минимум две партии – ГЕРБ и БСП. За останалите победата е вторична цел – ако така се случи, ако са непечеливши номинациите на първите две партии, ако, ако...

Но с кандидатурата на г-жа Цачева и кандидатурата на ген. Радев и ГЕРБ, и БСП посяха съмнение за автентичността на целите си. ГЕРБ - защото избраха най-слабата от всички възможни свои кандидатури, както отбеляза и самият Борисов – другите му трябваха там, където са, докато явно не е съществен проблем да се смени председателят на НС. (Впрочем, опитът на Главчев да я замени само показа колко силно греши Борисов в тази си убеденост!)

БСП - защото никак не беше ясно в момента на номинациите как ще се получат нещата. За хората от партията още са живи раните с предателството на собствените им съпартийци, за гласуващите в ляво търсеното обединение около кандидата не се състоя, а за избирателите, които се колебаят, остана въпросът за независимостта на кандидата.

Другата цел, която партиите си поставят при участие на едни президентски избори, е да покажат нарастващата си сила. Мажоритарните избори и личността на кандидатите (затова започнахме от тях като най-важен индикатор за анализа) дават уникална възможност партиите не просто да видят какво е електоралното им влияние, но и да демонстрират повече от това, което всъщност могат. Заради харизмата, качествата и компетентността на кандидатите си. Така Каракачанов и Дончева са най-пряката илюстрация на тази стратегия. За да компенсират „затварянето“ в партиите, на които са лидери, те като палави хитреци се явиха като кандидати на по-широки коалиции. Реформаторите, ДПС, АБВ избраха не лидерите, а ярки партийни личности, които да съчетаят както чист партиен вот, така и създаване на широка периферия.

Третата група кандидати можем да обединим под определението „политическа екзотика“. Не само заради това, че познаваме тези личности с характеристики, които са извън политическото, но и защото в тази група има представители на крупния бизнес в България – нещо, което не е присъщо на европейските демократични традиции. Няма да отделям място за коментар на техните мотиви и цели, защото те произтичат от лични интереси и дълбоко индивидуални специфики, нямащи много общо с чисто политическите процеси. Освен подозрението, че част от тях играят ролята на т.нар. мюрета – вдигат активност, разсейват гласове, концентрират активност, за да прехвърлят гласове на втори тур и др.

И така, дори само с анализ на смисъла и целите на номиниране, можем да си отговорим на въпроса - защо така изглеждат позициите на различните кандидати в социологическите прогнози. Ясно очертаната битка за поста в лицето на опонентите Цачева/Радев показа в процеса на кампанията кой е направил ефективен избор по отношение на постигане на целта – спечелване на президентския пост. Резултатите от избора на гражданите ще видим буквално след дни, но отсега може да се каже, че БСП е постигнала целта си, ако се доверим на данните на „Маркет линс”. Участието на балотажа е под съмнение, въпреки че при старта на кампанията всички десни анализатори и дори социолозите изказваха тежки съмнения относно това дали тандемът Радев/Йотова ще се доберат до него. Фотофинишът, който в средата на кампанията се очертаваше за втория тур, днес вече се провижда за първия тур. От гледна точка на една предизборна кампания това си е категорично постигане на заложената цел. Дали Борисов сгреши при избора на кандидат или при тактиката на кампанията – това ще има време да се анализира. Още повече – за този анализ най-важни са реалните резултати.

Тук и сега говорим за състоянието на политическите партии, демонстрирано чрез кандидатурите за президент и вицепрезидент. ГЕРБ не изглежда добре, БСП се е мобилизирала. Реформаторите са другият политически субект, който печели политически дивиденти както от кандидата си, така и от кампанията. Особено ДСБ, защото са най-активни и категорични в нея. Но вдигането на общия тонус на десните избиратели ще се отрази благотворно на всички партии от този блок. При Патриотите нещата са по-различни. Според мен ползата за тях като партии е, че втвърдиха и стабилизираха патриотичния вот. Той засега се изчислява поне два пъти по-висок от онова, което прогнозите отреждат като представяне на Каракачанов. Но пък и резултатът му се очертава в пъти по-висок от резултата на партията, която ръководи. Така за Патриотите на едни следващи избори има добра и лоша новина. Добрата е, че имат една сериозна и стабилна електорална ниша. Лошата е, че ще трябва тепърва да си я извоюват като конкретна партийна подкрепа. Защото част от тези гласове ще отидат в други кандидати не само на втория, но и на първия тур.

Татяна Дончева доказва на практика една успешна формула на политическа коалиция и също печели добри стартови позиции в бъдещи парламентарни избори. Що се отнася до АБВ, там чисто партийното бъдеще е доста по-неясно. Първо, защото Калфин е „самотен играч“, както показа не само на тези, но и на предишните президентски избори, който камтира по-скоро лична подкрепа, отколкото да стабилизира партийна такава. И второ, защото има сериозна вероятност избирателите им да прекрачат първи бариерите – много преди собственото им ръководство да постигне единство в ляво – и да подкрепят на втори тур кандидатите на БСП.

Интересно е съперничеството между ДОСТ и ДПС, което се развива някак на втори план. Местан избра да играе без кандидат и категорично да работи за Борисов. ДПС даде друг сигнал въпреки „шегичките“ за властта, отправени публично от Борисов. Подкрепи Орешарски, което естествено го вкара в групата на сериозните участници в надпреварата. Но и показа, че ДПС ще даде своята електорална подкрепа с реални гласове. Остава да видим дали това ще е тип „убийство с братска целувка“, както стана през 2011-а, или ще е ход, близък до политическите умения, с които се слави Доган.
Това състояние и разположение на силите преди вота на 6 ноември подсказва и какво ще се случва след това. Имаме парламент, в който ГЕРБ има толкова депутати, колкото да не може да си осигури мнозинство за подкрепа на правителството. Първата сериозна криза ще я установим още при гласуване на бюджета веднага след изборите. Подкрепата за него ще стане след по-скоро явен отколкото таен пазарлък, в който всеки ще се старае да откъсне по-голямо парче от влияние за себе си. Но е сигурно, че по-скоро ще гласуват бюджета, за да изчакат новият президент да влезе в мандат и да може да сформира служебно правителство. Не защото Борисов ще си подава оставката. Не, той отрече. Освен това дилемата - мъки без край в парламента или мъки с край на предсрочни избори, е невъзможната дилема за ГЕРБ. Дори пак да имат превес на изборите – защото прословутите 10 поредни победи по отношение на властта могат да се нарекат само и единствено превес, защото ГЕРБ не са постигали пълно мнозинство от 51% от народните представители. Та дори този превес да съществува отново, народните представители от ГЕРБ най-вероятно ще са под настоящите 84 като брой. Т.е. ГЕРБ ще трябва да изпадне в още по-трудна ситуация от тази при формирането на настоящия кабинет. Тогава им отне доста време да постигнат „исторически компромис“ и да стабилизират така политическите процеси, че само след две години да имаме парламентарна криза.

Така че след изборите ще се озовем пред ситуацията: ГЕРБ, които не могат да сметнат на избори ли ще загубят повече, или като се запъват във властта, и БСП - категорична в искането си за предсрочни избори. Защото при победа на президентските избори това е логичният ход, а при загуба, която се очертава минимална, оспорването на властта е също логичният ход. Реформатори, които имат всички шансове да влязат отново в парламента, но с неяснота дали президентските избори няма да катализират амбицията за индивидуално участие или преформатиране на коалицията. Патриоти, които са изкушени от възможностите, които им представят електоралните нагласи на гнева и страховете на българите. С нови амбициозни проекти – Татяна Дончева е видима на тези избори, но ще се появят и други. С още по-амбицирани ДПС и ДОСТ, за да покажат кой в действителност е силен, колко силен и къде е разположен географски. С други думи – всички, освен ГЕРБ, имат основание да бързат за избори, за да се възползват от постигнатото на президентските избори. Единствено ситуацията, в която ще се озовем като държава и като българи, ще даде отговор на въпроса ще има или не предсрочни избори след президентските. Но политическите партии вече показаха новото си състояние, новите си амбиции и новите си възможности.