Пенсионирах се със 141 лв. и още съм под прага на бедността

Българска поговорка казва, че лозето не ще молитва, а иска мотика. Пренесена в днешната нетърпима действителност, тя трябва да звучи така: Създадената отвратителна атмосфера в държавата не ще протести, т. е. разходки и изяви с микрофони, а иска остра, непримирима борба срещу подлите методи, сценарии и постановки на задкулисието! Всъщност „борещите“ се за унищожаване на статуквото са в услуга на всичко това. Хвърляйки кьорфишеци в публичното пространство, те дават време и възможност на безскрупулните да се прегрупират по-качествено, за да продължат краденето и да продължи агонията на България.

Смея да твърдя, че децата ми са изключително трудолюбиви, но цял живот разчитат единствено на своя труд. Получиха подкрепа само от един-единствен човек (чичко ми, светла му памет). Майка им, т. е. аз, завършила начална и детска педагогика, с никаква заплата, със стаж 12 години в радиопропагандата, 38 години като учител и 4 като общински съветник, не се пенсионирах с 27 имота, не си купих 20 апартамента, а се пенсионирах с унижението, наречено пенсия от 141,92 лв., което и до ден днешен ме държи все под прага на бедността. Но цял живот не посегнах към чуждото. Жилището на дедите ми бе продадено на безценица, а сега ние сме в чужбина благодарение на управляващи – мащеха за народа си, щедри към посредствеността и с разтворени обятия за схемаджиите. Да, всички тези може би живеят в постоянен страх, но си живуркат. А ние изнемогваме с ограбените пенсии, подсигуряващи платежоспособност за 3-4 дена.

Сега отново подхвърлят срамните 50 лв. за Великден (и не на всички, разбира се), с които не можеш да си купшш нищо. И как става така, че за тези отрудени хора няма по 100-200 лв. (както в Кипър например, където за Великден ще дадат на пенсионерите по 250 евро). А за други неща се намират милиони. Как поне веднъж не проявиха разбиране, човечност и щедрост към бедстващите пенсионери. Не че 100-200 лв. от бащината им хазна са нещо, но пък 50 лв. са подигравка – абсолютно нищо!
 
Валерия Стефанова, Лондон