ДжокоРосич (Джордже Мирко Росич) се ражда на 29 февруари 1932 г. в град Крупан, тогава част от Кралство Югославия. Син на българка и сърбин, той напуска родината си през 1951 г. по политически причини и емигрира в България.

След пристигането си тук завършва икономика във ВИИ „Карл Маркс“ през 1956 г., както и школа по радиожурналистика през 1961 г. Дълги години работи в Българското национално радио, но съдбата му е предначертала друго – да се превърне в една от най-запомнящите се фигури на българското кино.
След 17 години като журналист в БНР ДжокоРосич се насочва към актьорската професия и се снима както в български, така и в унгарски и сръбски филми. Суровата му осанка, дълбокият му глас и неговата харизма му печелят прозвището „легендарния каубой“ на българското кино.
Сред емблематичните му роли са тези в „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Капитан Петко войвода“ и „Войната на таралежите“.

ДжокоРосич има два брака. От първия – със Занка Александрова, има дъщеря Ирина Джордже Росич, която също поема по пътя на изкуството. След това се жени за Лиляна Лазарова, с чийто син Стоян Колев изгражда силна бащина връзка. Стоян почина през 2010 г. след нелеп инцидент – задавил се с парче от баничката,с която закусвал. Трагедията съсипва актьора. През юни 2013 г. Росич загубилюбимата си съпруга Лиляна. Девет месеца по-късно той си отиде от този свят.
„Почти не говореше след смъртта на Лиляна, наведен, наведен, седеше срещу нас... Преди това имаше вицове, смехове... После – наведен, свит... Това го умори! Това го уби!... А и смъртта на сина на Лиляна, който Джоко е отгледал от малък и го имаше като син, направо го разболя!“, спомня си неговият близък приятел Йордан Василев.
През последните месеци от живота си ДжокоРосич е бил напълно различен човек. Йордан Василев споделя: „Джоко беше почти ослепял... Само силуети виждаше, не можеше да ходи по улиците сам. Питал съм го: Джоко, как се оправяш, бе? Защото Лиляна правеше всичко вкъщи. Той не беше като мен – да може да си готви, да пере...“.

Дни преди смъртта му Росич припада в кафенето, в което години наред е споделял истории с приятелите си. В неделя, преди да почине, неговият приятел Йордан го посещава. „Не можеше да говори, но чуваше. Като ми чу гласа, само махна леко с ръка – все едно се прости с мен! До него беше дъщеря му Ирина, която бе дошла от Канада. И брат му дойде – Люпко, който живее в Сърбия... Двамата са били до него до последния му дъх... Сега мястото му е празно, няма кой да го заеме!“.

На 21 февруари 2014 г., дни преди 82-рия си рожден ден, ДжокоРосич си отива от този свят, покосен от тумор в мозъка.
А неговите думи остават: „През целия си живот съм бил влюбен. Когато престанеш да си влюбен, вече няма смисъл. Мъжът през целия си живот прави всичко, за да се хареса на някоя жена. За какво ти е да направиш нещо, ако няма до теб една хубава жена, която да ти каже: „Страхотен си!“.
ДжокоРосич бе колоритна личност, известна бе и страстта му към хладните оръжия, които колекционираше. Самият той казва в интервю: „Винаги нося нож, но казвам, че имам, защото ме попита. Аз изобщо не мисля за това. То просто е съставна част от тоалета ми, от дрехите ми. Често като облека друг панталон или друга дреха и тръгна от вкъщи, като усетя, че съм го забравил, се връщам, защото иначе се чувствам все едно съм гол“.

Той притежаваше богата колекция от около 150-200 ножа, сред които и един особено ценен: „Най-скъпият ми нож е този, който е в мен в момента. (Показва го.) Той е от дамаска стомана, която е прековавана страшно много пъти. Самата стомана е много скъпа, а чирените му отстрани са от кост от мамут, на 15 000 години. Ножът струва около 1000 евро. Подари ми го един мой приятел“.

ДжокоРосич често е споделял една особена подробност от детството си: „Три майки са ме кърмили! Мама беше учителка, а тогава даваха само 40 дни отпуск по майчинство. Като тръгнала на работа, била принудена да вземе помощница – една циганка, която се казваше Фатима. Циганите в Крупан бяха много чисти хора. Фатима скоро била родила и имала много кърма – кърмеше както своето дете, така и мен. Леля ми също ме кърмеше, защото пък по същото време беше родила братовчедка ми. Три майки са ме кърмили, то си ми личи! Сукал съм и циганско мляко!“.