На „патриотите” Радан и Волен не им пука за Шипка

Има символи с особено значение. Шипка е един от тях – връх на стремежа и битката на българите за собствена държава. Затова той е бил и остава тест за отношението ни към България. С паметта за всеки безименен българин, принесъл живота си в жертва на олтара на Родината. Той е далеч от жълтите павета и помпозността на церемониите. Шипка е мястото за почит на хората към силата и смелостта на предците да ни дарят страна, с която да се гордеем и за която да работим.

Преди дни чествахме 139 години от епопеята на Шипка. И тъкмо там, на това свято за всеки наш сънародник място, българските държавници трябваше да покажат колко се вълнуват от това да я има България. Кандидатите за президенти – да покажат и защитят своите политически платформи. Само че нито един държавник не уважи с присъствието си честването на славната Шипченска епопея, преломен момент в Руско-турската освободителна война. За разлика от хилядите обикновени българи, качили се на Шипка да се поклонят пред величието и безсмъртието на участниците в нея, българските политици предпочетоха да се навеждат в почит към чужди държавници. Казано иначе, да целуват чужди задни части. Вместо да почетат паметта на българските и руските герои. Може би затова така остро днес стои въпросът - как ние се борим за собствената си държава?

Съвсем конкретно - къде бяха ГЕРБ, БСП, Реформаторите, начело с толкова милеещия за родината Радан Кънев. Някак си по лесно обяснимо е отсъствието на ДПС тъкмо от това събитие, но къде е „патриотът” Волен Сидеров, покрил се в тези жарки предизборни месеци като „лалугер” в дълбоката си и прохладна дупка?

Възможно е да има нещо знаменателно в това, че годишнината от епопеята на Шипка тази година се пада точно преди изборите за президент. Но едва ли партиите и кандидатите им за престола се замислят за тази връзка между миналото и бъдещето. Защото иначе щяхме да чуем точно от Шипка позициите на съвременните ни политици за това как България ще осигури своята сигурност и как ежедневието на българите ще е спокойно и гарантирано.

Но не чухме нито една платформа. На Шипка се качи единствено ген. Румен Радев, който обаче не е политик. Поне засега. Неговите фенове се питат – дали пък родни политици не се изплашиха от присъствието на летеца на върха? Примерно, че ако той представи на Шипка своята политическа платформа, те не могат да му отговорят с по-силни позиции? Добре, Бойко Борисов сигурно има извинение за отсъствието си – той в тези дни пътуваше между Истанбул и Берлин, зает с отговорни дела, свързани с мисията да допринесе за равновесието в разклатената Европа. Но нали си имаме президент и той се казва Росен Плевнелиев? Нима и него го беше страх да се качи на Шипка, откъдето на 3 март т.г. вицето Маргарита Попова пред 120 000 души го обвини, че не отстоява държавническите позиции. Нека да напомним – това бяха месеците, когато обществото ни буквално настръхна по повод безобразията в учебниците на децата ни. В които турското робство беше заменено с турско присъствие и когато вместо Добри Чинтулов малчуганите учеха за Робинзон Крузо.

Само че вече сме в края на лятото, когато всеки се връща към проблемите и грижите си. Вижте какво ще се случи: българските политици, отпочинали, почернели от слънцето, хвърлили по някое и друго килце върху снагата си, ще започнат пъргаво да ни убеждават кой е по-добър от другия. Но всичките колко са загрижени за „обикновените хора“. И както винаги за пореден път ще стане ясно, че точно от тези хора произтича тяхната власт. Те ще забравят, че тези хора са създали България, и ще потънат в крамоли и сплетни. Ще забравят за всичко, освен за поредната битка за власт.

Кой ще е българският президент? Спокойно, ще продължим да се питаме за имената, ще чакаме кандидатите, ще ни вплитат в измислени схеми и елементарни манипулации. И по всякакъв начин ще ни карат да забравим това, че няма как да има силен и отговорен президент без силна и отговорна към поданиците си държава. Защото днес изводът от миналото на Шипка е предизвикателството да съграждаме наново държавата си. Която някак незабелязано, но упорито и системно разградихме, докато ни баламосваха, че строим демокрация.