През 70-те години на миналия век Тодор Живков организирал среща с бивши партизани от неговия отряд „Чавдар“. Събитието се провело в живописна местност в Стара планина, където някога се намирало едно от скривалищата на отряда.
Десетки възрастни мъже, вече посивели, но все още с искра в очите, се събрали около импровизиран лагерен огън. Живков, облечен в обикновени дрехи, седнал между тях и започнали да си спомнят за отминалите времена.
Докато разказвали истории за схватки с фашистите и трудния партизански живот, един от присъстващите привлякъл вниманието на Живков. Мъжът, който се представил като Иван, изглеждал някак не на място – твърде млад за бивш партизанин и прекалено нервен.
Живков, използвайки опита си от нелегалните години, започнал да задава привидно невинни въпроси на Иван за конкретни събития от партизанското движение. Скоро станало ясно, че „Иван“ бърка конкретни факти и се оплита в противоречия.
С помощта на няколко доверени другари Живков успял да изолира мъжа от групата. При разпит на четири очи „Иван“ признал, че всъщност е агент на чужда разузнавателна служба, изпратен да събира информация за висшето партийно ръководство.
Живков лично се обадил на началника на Държавна сигурност и наредил агентът да бъде задържан за разпит. Докато чакали пристигането на служителите от ДС, Живков се обърнал към заловения шпионин:
„Виждаш ли, другарю, партизанският дух никога не умира. Днес може да не сме в гората, но все още пазим страната си“.
Когато агентите от ДС пристигнали, Живков им предал шпионина с думите: „Ето ви един подарък от стария партизански отряд. Да видим какво ще ни разкаже за новите врагове на народната власт“.
След инцидента срещата продължила, но с повишена бдителност. Живков използвал случая, за да напомни на старите си другари, че борбата за социализма никога не спира и че трябва винаги да са нащрек.
Все още няма коментари