Деца на големци ставаха комсомолски секретари  

По времето на социализма за образованието на децата важеше принципът всички да са равни. За тази цел учениците бяха длъжни да ходят облечени в униформи, да не се вижда кой е богат и кой беден. Това беше времето на червените и сините вратовръзки, на забраните, на късите прически, на дърпането на уши и изкарването пред строя, а за най-непослушните – трудововъзпитателните училища.

Сините манти с белите яки бяха задължителни за момичетата, момчетата ходеха с черни или сини панталони и бели ризи. Задължителна беше и червената или синята вратовръзка. Който я забрави, получаваше наказание. А да скриеш вратовръзката в джоба се приемаше като опетняване на честта на пионерчетата и чавдарчетата. Късите поли, цигарите и алкохолът бяха забранени.
 
В училищата в зависимост от доходите на родителите някои ученици (от многодетни семейства) получаваха безплатни купони за обяд и стипендия. Цената на обяд в ученическата столова беше 0,50 лв. за супа, основно ястие и десерт. Стипендиите за ученици през 70-те бяха в размер на 20-30 лв. на месец.

Имахме богат набор от наказания. Сред тях бе и подстригване „нула“ номер за момчетата и „първи“ номер за момичетата“. Учениците бяха наказвани още с намаляване оценката за поведение. При „незадоволително поведение“ провинилите се бяха изключвани от училище. Тъй като средното образование по времето на Бай Тошо беше задължително, след изключване учениците отиваха в друго училище с по-нисък ранг или в по-малък град за срок от една година.

Най-ученолюбивите, или децата на големците в града, заемаха постовете комсомолски секретар, дружинен ръководител, отряден председател на класа, звеневи. Класът се делеше на две звена, които лятото се скъсваха да събират билки.