Депутатите лъжат с малко думи, но редовно

Според отчаяните социолози на 27 октомври тази година ще подобрим собствения си световен рекорд по ниска избирателна активност на парламентарни избори, който поставихме преди 5 месеца на предишните. Очаква се до урните да отидат значително по-малко от 30% от имащите право на глас. Каква е причината? Явно предлагането на все по-нискокачествен продукт по партийните листи вече значително превиши търсенето и този своеобразен пазар навлезе в депресия. Електоралните единици не искат да дават гласа си за нещо, което не им трябва или просто не им харесва. Не виждат никакво разнообразие на парламентарната сергия. Всеки мандат слушат и гледат едно и също. И докато на първичния парламентарен пазар бушува криза, вторичният пазар на търговия с гласове процъфтява. Там най-търсени са активите на малцинствения сегмент от електоралния корпус, който не се интересува от качеството на предлаганата стока. На този пазар най-важни са оборотът, гаранциите и механизма за реализиране на договорените цени.

Във великия си сатиричен роман „ Дванадесетте стола“ Иля Илф и Евгени Петров разказват за московската кокетка Елочка Шчукина, която чудесно се оправяла в светския си живот само с 30 думи, включително междуметията и възклицанията – „Ах!“, „Ох!“, „Еее!“, „Охооо!“. Ако гениалните сатирици бяха наши съвременници и имаха възможност да се запознаят с речниковия запас на българските депутати, направо щяха да си посипят главите с пепел и да се извинят на Елочка. Защото нашите цицероновци успяват да пишат закони, да рекламират идеите, политиките и убежденията си и с по-малко думи от тяхната героиня. Което, разбира се, не хвърля във възторг отегчените избиратели. Особено по-образованите от тях. Нито пък изправя кривата на избирателната активност, която упорито върви надолу. В НС от време на време попадат и културни и грамотни хора, но те са няколко процента от представителството и не променят съществено картинката. Както се казва, във всяко стадо…

На първо място в ограничения набор от думи на парламентарните оратори безспорно са ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИТЕ ЦЕННОСТИ. Те са тяхното „Символ верую“. Евроатлантикът притежава всички основни добродетели на мирозданието. Който не е евроатлантик, е втора ръка човек, маргинал и подлога на Путин. По времето на Студената война по нашите ширини имаше друга мода – международното комунистическо движение. Тогава бащите на днешните най-яростни евроатлантици членуваха естествено в БКП. Някои, като др. Дайнов например, дори бяха зам. главни редактори на комунистическия официоз „Работническо дело“. Днес обаче синовете им са готови да линчуват всеки, който не изповядва правата евроатлантическа вяра на новия Голям брат.

След като засвидетелстват верността си към непреходните евроатлантически ценности, депутатите преминават към същинската си дейност. А именно започват скандалите. Които те, кой знае защо, наричат ДЕБАТИ. В българските условия дебат е необуздан спор, в който никога не се ражда истината.

После започват да се псуват на ПРЕСТЪПНИК. Ей така, просто кавга да има. Престъпници се оказват народни представители, без изобщо да са влизали в съда, камо ли да имат влязла в сила присъда на трета инстанция, както изисква разделението на властите в правовата държава.

С напредването на парламентарния ден групите вадят тежката артилерия и някои от престъпниците се оказват и НАЦИОНАЛНИ ПРЕДАТЕЛИ. Това словосъчетание се използва най-вече в геополитическите скандали. За русофилите национални предатели са русофобите и евроатлантиците. И обратно.

Разбира се, не всички в Народното събрание са съгласни да са национални предатели. Една голяма част се обозначават като НАЦИОНАЛНООТГОВОРНИ законотворци и управленци. Така вече 35 години ни управляват все националноотговорни правителства и политици, в резултат на което цъфнахме и вързахме на самото блатисто дъно на ЕС.

Една от причините за застоя може да се потърси във фиксацията на националноотговорните ни лидери в т. нар. ЕВРОФОНДОВЕ. Те са основна дъвка в речника им. Въпросните финансови фондове трябваше да бъдат черешката на тортата след присъединяването ни към ЕС. Но дали от глупост или от корист съсипахме реалната си икономика, подчинявайки цялото си икономическо развитие само на еврофондове и теглене на нови заеми. На всичко отгоре еврофондовете бързо бяха преструктурирани от мафията в едни готови пари от ЕС, предназначени да бъдат откраднати от фирми на олигарси, близки до властта.

Това обаче не тревожи особено НАШИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ПРТНЬОРИ – друго словосъчетание, което задължително присъства в речите и изложенията на родните оратори. Истината е, че нашите европейски партньори пет пари не дават за нас, но ни търпят циганиите по геополитически причини. По каквито и ни приеха в ЕС и НАТО съвършено неподготвени.

За ШЕНГЕН обаче номерът няма да мине. Ако ще и по хиляда пъти на ден да каканижат Шенген, та Шенген, митичният Шенген е българска кауза пердута. Разрешиха ни да гледаме богатия Запад само от люка на самолета. И защото ни нямат никакво доверие, и от съображения за сигурност на социалните им системи – цел номер едно на хилядите и хиляди мургави кандидат-шенгенци, живеещи в момента у нас под линията на бедност.

Същата история е и с другата безкрайна лакърдия – бленуваната ЕВРОЗОНА. Ако парламентаристът не спомене за привързаността си към еврозоната, това се счита за проява на много лош вкус. Ако не и нещо по-лошо. Еврозоната е един вид Европейска икономическа империя. Но тук е добре да припомним, че всички империи, които са ни присъединявали към себе си, впоследствие са се разпадали – справка: Византийската империя, Османската империя, Германската империя на Третия райх и Съветската империя на СССР. Вероятно неслучайно английският лидер Чърчил, предпазвайки от същата участ Британската империя, винаги е държал България далеч от геополитическите интереси на Англия. И при първия удобен момент с удоволствие ни продаде на империята на Йосиф Висарионович между две вдишвания от пурата и едно драсване на няколко числа на салфетка през 1945 г. в Техеран. Като преди това лично заповяда на британските ВВС да разрушат София (12 600 разрушени сгради и стотици убити цивилни) с безсмислени варварски бомбардировки при решена вече война, и то при положение, че българската армия не е пратила нито един взвод и не е убила нито един съюзнически войник нито на Източния, нито на Западния фронт.

Така че едва ли г-жа Фон дер Лайен ще рискува с нас. Наистина по договор задължително трябва да ни приемат в еврозоната. Само че предвидливо не е уточнено кога. Може да е и в някой друг живот. Преди седмица световният американски учен проф. Стив Ханке заяви, че влизането ни в еврозоната би било пълна катастрофа. Докато чакаме нашите капацитети да го опровергаят, ще споменем, че в еврозоната например няма ПЛОСЪК ДАНЪК – голямата гордост на родните пишман законотворци и техните ментори от лобито на пазарните талибани. Защото според икономическата теория плоският данък има за цел да прави богатите по-богати и бедните по-бедни. В момента от над 260 държави в света плосък данък от 10% има само в Монголия, Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан и, разбира се, България. Честито!…

От време на време търговците от законодателния храм изтупват от праха своята Библия, т. е. КОНСТИТУЦИЯТА. Тя задължително е в краткия им речник. Общо взето, нашата конституция е като литературната класика. Класиците най-много се цитират и най-малко се четат. При нас обаче отидохме в абсолютната крайност. Депутати, които никога не бяха чели конституцията, се заеха да я дописват!? Както чукчето, когато го приемали в Съюза на писателите, от комисията го питали чел ли е Пушкин, Гогол, Есенин? Чукчето отговорило не – чукче иска да става писател, а не читател! Та и нашите. Така я дописаха, че сега държавата е блокирала институционално.

Накрая, да не забравя, в лявата част на политическата сцена има тясно профилирани оратори. На тях не им трябват и 30 думи. Те боравят само със СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА. До пенсия. А социална политика у нас е, когато депутатите обещават на бедните пари и придобивки, които после ги няма в държавния бюджет.

И после търговците в храма се чудят защо не им купуват стоката. Ами, ето защо. Защото лъжат и бедни, и богати. Вярно, с малко думи, но редовно. Затова лъганите предпочитат да не си губят времето с глупости, пардон, с гласуване, а да отидат в неделя, 27 октомври, примерно за гъби. Особено ако в съботата е валял хубав дъжд.