Ремонт на кабинета – спасителна лодка за Борисов

Първият тур на президентските избори в България категорично постави въпроса за предсрочни парламентарни избори. Защото Борисов така каза. Защо е послушал подобен съвет – да обвърже президентския вот със съдбата на правителството – не е ясно. Но съветът е абсолютно погрешен. Вкарвайки интрига там, където не й е мястото, подобна заявка не постига допълнителна мотивация на хората от ГРЕБ, нито на близките до тях, получили постове и влияние от властта. Напротив, премиерът беше вкаран в капана на дадената дума. Без никой от опонентите на ГРЕБ да я е искал. Желязното правило в политиката – не улеснявай противника си и не прави вместо него нищо от онова, което би му било от полза – беше нарушено. Какво следва? Първо, Борисов и управлението на ГЕРБ се превърна в заложник на изчерпаната матрица за правене на изборите на Цветанов. Подкрепата на Реформаторския блок се крепи на амбицията на няколко министри (и, по съвместителство, лидери на партии) да си запазят постовете. Както и на увереността на Патриотите, че те са основният фактор, който ще реши дали да има, или кога да има предсрочни избори. В подобна криза на подкрепа на правителството на Борисов остава една възможност – да обърне вота и да постигне победа на втори тур. Ако успее, това ще даде отсрочка на предсрочните избори, но ще го вкара в постоянни договорки за подкрепа на кабинета в парламента. Естествено, че след изборите той има възможността да предоговори условията за парламентарното мнозинство, както и самото му стабилизиране.

Второ, при неуспех на втория тур Борисов ще трябва да удържи на думата си и ще излезе от управлението, както сам заяви преди балотажа. Означава ли това, че предсрочните избори са неизбежни – според мен, не. От една страна, социалистите не би трябвало да са твърде еуфорични от президентския резултат. Нормално за тях е, при такова развитие на събитията, да искат предсрочни избори, но след встъпване в длъжност на новия президент. Което би ги успокоило за тяхната честност и прозрачност. Освен това обединението при тях все още е твърде крехко и подготовката на листи за парламентарните избори вероятно би стимулирала вътрешните битки в организациите по места. От друга страна, Патриотите също не бързат с предсрочни избори въпреки отличния резултат, който постигнаха на президентските избори. Защото те отлично знаят, че този успех е ситуативен. А ситуацията в България само ще работи в тяхна полза в следващите месеци. Затова е естествено да използват максимално възможностите, които им дава както настоящата позиция – във властта, но не и в отговорността за нея, така и предстоящите събития около бежанските проблеми.

Така, при успех на Цецка Цачева, Борисов има шанса да „стабилизира“ правителството през сериозен ремонт, като така даде нови хоризонти на управлението си. При неуспех той ще настоява на сценария от 2013 г., когато бързото излизане от властта и отиване на избори на практика блокира правене на правителство без ГЕРБ. Този сценарий има няколко особености. Едната е, че по Конституция президентът не може да разпусне Народното събрание. Така първият изключително интересен за наблюдение процес ще е съставяне на служебно правителство. При желание този кабинет все пак да работи, на отиващия си президент ще му се наложи максимално да се съобрази с онова, което мнозинството (т.е. ГЕРБ и Патриотите) ще му наложи като отделни министри. Най-вероятното е Реформаторите този път да бъдат изтласкани от възможността да управляват въпреки своето не дотам сериозно парламентарно присъствие. Така Борисов ще има шанса да продължи управлението, макар и „излязъл“ от него. Второто, което ще е интересно да се наблюдава, е как ще се прехвърля отговорност за всичко, което става в държавата. Това ще е основната линия на сблъсък при евентуалните предсрочни избори.
Втората особеност е в това, че на финала на тези избори на сцената ще излезе новият екип в президентството. Което, естествено, ще фокусира внимание върху себе си и неизбежно ще се превърне във фактор, катализиращ политическо поведение както при партиите, така и при избирателите.

Всъщност изключително интересните президентски избори могат да се окажат първи от серия следващи твърде интересни избори. Защото на едни неотложени или забавени във времето парламентарни избори ще се появят нови влиятелни политически субекти. Резултатите на Марешки и заявката, която той дава, е добра новина за ГЕРБ, защото те биха разчитали на един нов коалиционен партньор в бъдещ парламент. Политическите амбиции за основен политически фактор, с чиито позиции и идеи да се съобразяват партиите, дадени от Слави Трифонов, тепърва ще приемат конкретни форми на действие. Преструктурирането на десницата се ускорява от действията на Радан Кънев, но и от възможното препозициониране на ДПС чрез троянския му кон Орешарски. Левицата също активно работи за разширение, стабилизация и развитие на електоралното си и властово влияние. Така традиционното разделение на десница-център-левица, освен с вътрешното преформатиране и групиране, ще трябва да се сблъска с външния фактор, който набира сила – национално-патриотичното обединение. До този момент фрагментирано, след президентските избори то придоби нови хоризонти с опитите на Европа да изтласка проблемите си към граничните държави.

Следователно, ако се запитаме какво ни очаква при евентуални предсрочни избори, най-сигурният отговор е – пъстър парламент с единствена възможност за широко коалиционно правителство, тип „национално спасение“. Ще могат ли да го постигнат политиците – отговорът на този въпрос се крие в конкретните резултати, които ще постигне всеки един от тях. Ако междувременно този парламент реши да приеме нов Изборен кодекс, в който да бъдат отразени резултатите от националния референдум, то картината ще стане още по-интересна и напълно ще излезе от опита за контрол на политиците. С други думи, гражданите могат да наложат чрез своя вот реалните промени, които мислят, че ще подобрят системата. Доколко това ще е поредната илюзия и последвало разочарование, или ще постигнем все пак справедливостта и службата на интересите на гражданите, е твърде рано да се прогнозира. Но че едни предсрочни избори не са черният дявол и няма да доведат до апокалипсис – това можем да твърдим. Защото властта ще намери своите служители. От мъдростта на политиците и на гражданите ще зависи на кого ще служат те.