Който плюе ген. Радев, му прави услуга

Почти ни беше налегнала умората да си задаваме въпроса кога най-накрая политическите партии ще обявят своите кандидатури за предстоящите президентски избори. А вече имаме почти напълно организирани в своята цел предизборни кампании. Едната – без кандидат, но затова пък с много усърдие опитваща се да се възползва от одобрението към премиера. Въпреки късната номинация, която трябва да очакваме през октомври, ГЕРБ на практика налага две много важни линии на предстоящата битка. Едната – постоянно да държи опонента си в полустъпка, т.е. в несигурност каква кампания и с кои личности да водят, за да е най-успешна. Тази тактика беше приложена още през май - юни. БСП падна в клопката и успя да направи няколко разнопосочни движения – като това с активизиране на обединението в ляво и това с бъркотията около допитването и номинациите. И, точно когато като че ли всичко беше ясно и анализатори, журналисти и политици очакваха тежко фиаско при номинациите, социалистите успяха да изненадат всички. Дори собствените си активисти с кандидатурата на ген. Румен Радев.

Влязъл с трясък в политиката, военният пилот размести наредените матрици, разруши тезата за пълната липса на успешна кандидатура в ляво и прикова изцяло вниманието върху себе си. Стартът му трябва да се определи като ефективен дори и само поради високата степен на нервност, предизвикана у премиера - генерал. И беше съвсем естествено да се приложи втората важна тактическа линия на кампанията на ГЕРБ – ако БСП не успее да спъне собствения си кандидат, то това да бъде компенсирано с активна негативна кампания.

Казват, че ген. Радев бил майстор, при това единствения у нас, на сложни въздушни фигури. В политиката със сигурност му се отдават и определено му помагат да излезе някак незасегнат от иначе доста сериозните атаки. Това, че не е политик например, продължава да не му вреди. На практика, той единствен от кандидатите не предизвиква категорично отхвърляне и негативизъм. Вероятно защото българите инстинктивно отказват да харесат всеки, който дори бегло им прилича на политик. А може би и защото професията на Радев е изпълнена с двоен позитивизъм – на военния патриот и на романтиката, обгръщаща всеки пилот. Със сигурност обаче е необходимо повече и по-специализирано усилие в негативната кампания срещу него, защото не е тайна, че е и масово оплюван. За да се преодолее всичко онова, което човек си представя, когато чуе – военен пилот.

Но има и две предпоставки, които превръщат всяка атака към Радев в очакван нокаут. Той отказва, вече почти месец след номинацията, да води активна кампания. За личността му знаем повече от скандалите, отколкото от позициите и събитията. Личността му тъне в известна мистерия поради отказът му да я разкрие чрез намеренията и тезите си за това какво ще прави като президент. За сметка на тази предпазливост на кандидата, редица лица на БСП, включително и ръководството й успя да се изяви далеч по-активно. Макар и в често напълно противоположни посоки. Невероятен синтез на този тип откровения беше казаното от Красимир Янков, че организациите на БСП все още не са мотивирани да подкрепят Радев.

Подобни действия тип политическо „харакири“ в една кампания, при това точно след номинацията на вицепрезидента в двойката, някак обезкуражават в прогнозите за политическата съдба на генерал Радев. И, естествено, подхранват силата на атаките срещу него. Вероятно скоро социологическите прогнози ще покажат каква е тенденцията. Но ще си позволя една прогноза – всичко негативно, което се случва в кампанията на кандидата на БСП, всяко залитане и дори напълно вредно действие, не могат да доведат до ефективност на негативната кампания срещу него. Напротив, те веднага биват компенсирани от атаките срещу Радев.

Защото теорията и практиката на предизборните кампании имат едно непоклатимо правило – ако не си сигурен в ефекта на негативното действие, никога не бива да го предприемаш. Защото то прилича на бумеранг, превръщайки се в позитив. Така, атаките срещу кандидата на БСП предизвикват няколко позитивни резултата. За постигането на които самият кандидат ще трябва да положи огромни усилия с неизвестен край. Първият позитив е, че негативните реакции винаги налагат чувството и убедеността, че става дума за силна фигура. Затова всяка атака срещу Радев като слаба кандидатура, която не може да активизира левите, която не е политическа, която е непозната, която не разбира и прочее, налага едно и също – победа се печели само като победиш силния. Вторият позитив е, че колкото повече се повтаря критиката за това, че не е политик, толкова по-симпатичен става кандидата. Правило в една кампания е, че ако има ново лице, то трябва да е категорично различно от старите и познати лица.

Така се поддържа контраста между Радев и всички останали, дори когато той самият не го създава. А самото изтласкване в това поле на различност рискува да се превърне в характеристика - мотор на кампанията му. Трето, тъй като генералът не е политик, очаквано атаките и критиките срещу него се фокусират върху личността му. Това е стар трик в предизборните кампании с доста добър ефект – вместо кандидатът да „разкаже“ за себе си, противникът да „разказва“. Тогава се получава една сгъстена чернилка около иначе неизвестна и, в този смисъл, никому не дразнеща личност. Убедена съм, че екипът на Радев не е прибягнал до тази тактика след размисъл и обсъждане. Но, поднесена от противника, тя добре се използва. Българите, както повечето хора, искат да знаят защо обичат или мразят някого. Което означава поне малко да го познават или да си мислят, че го познават, както би казал Макиавели. Но с Радев не получиха този шанс. Затова и ефектът от атаки срещу личността не може да се получи. Дори да сме забравили старото правило в реториката, че атаката срещу личността започва като свършат аргументите, не бива да превръщаме избирателите в глупаци. Поне не така откровено.

Всъщност, като се замисля, от професионална гледна точка кампанията срещу генерал Радев е изключително интересна за наблюдение. Тя става още по-интересна с включването на Илиана Йотова като кандидат за вицепрезидент. Ще даде ли този ход фокус, темп и скорост на кампанията на БСП. Което естествено ще активизира и останалите кандидатски двойки. Доколко обединено и активизирано ще е лявото пространство преди номинацията на ГЕРБ и активизацията на десницата. Дали опита на БСП от 2001 година, когато сериозна част от успеха на кампанията се дължеше на факта, че десните правеха антикампания, която се отразяваше напълно положително и подкрепяше образа на левия кандидат, ще им донесе успех и този път. И доколко резултатът ще се дължи на грешната тактика на ГЕРБ в тези избори. Това са не просто въпроси, а аргументи за предстояща интересна предизборна кампания. Едно нещо е напълно сигурно – негативната кампания е за супер професионалисти. И крайно рискован ход от страна на претендиращия за победа. Винаги е за предпочитане да се обърнеш към хората. Още повече, че и тази кампания българските избиратели го очакват от кандидатите.