Да си спомним заветите на нашите предци

В дните на демографска катастрофа, непозната в други страни по света за последните 30 години, страна носител на отрицателни рекорди по смъртност, по ниска продължителност на живота, най-бедната страна в Европа, с недоверие в управляващите, потвърдено на последните парламентарни избори от 60% от избирателите, е време да се върнем към заветите на нашите предци. Да видим и да се поучим от тяхната всеотдайност в името на народу полезни дела в първите години след освобождението ни от 500-те години турско робство. И още как с всеотдайност и саможертва за исторически кратък период се водят успешни войни за защита на националните интереси на България.

Ще запозная читателите с предците на моя род. В моето родно село Крушуна с идването на турските поробители всички семейства оставят дом и плодородни полета и се заселват в планинските села на Севлиевска околия. И 500 години турско робство село Крушуна е било турска Кааза с турско население. И как са съхранили завета на своите предци за техните родни места, поколението на заселилите се в Севлиевския Балкан, се завръщат в селото на техните прародители, село Крушуна.

Ще разкажа за Крушуна като духовно средище преди падане под турско робство. В околностите на Крушуна е имало два манастира. Първият се намирал в близост до крушунската исихазка обител, под скалите на крепостта „Калето“. При частични разкопки през 30-те години на миналия век е открит зид и около него фрагменти от керамика и свещници от глина. За втория средновековен манастир има много доказателства. В поляна над селото са намерени сребърни монети от времето на цар Иван Александър и сребърен кръст.

А сега за моите предци. Моят прадядо свещеник в с. Градище – Иван Димитров Токмаков, със семейството си се преселва в с. Крушуна към 1880 г. През 1886 г. инициативен комитет начело със свещеник Иван Токмаков взема решение за построяване на църковен храм в селото. Материалът за строежа на църквата е взет от незавършената още джамия. А джамията е строена с материали от разрушаването на средновековния манастир над селото. На 21 април 1890 г. се извършва освещаването на църквата. За пазител на храма е избран свети Архангел Михаил. Иван Токмаков е ръкоположен за свещеник.

Първото училище в селото е открито през 1882 г. в изоставена турска къща. През 1885 г. е построено първото училище с три класни стаи на мястото на разрушената джамия. На 10 декември 1901 г. се открива вечерно училище с 52 възрастни ученици.

Дядо ми Ганчо поп Иванов, роден през 1876 г., завършва Духовното училище в Самоков. Той е първият местен учител в Крушуна. По негова инициатива се построява съвременно училище с игрище, опитно поле и летен плувен басейн. Сега сградата се ползва като дом за възрастни хора. Ганчо поп Иванов през 1903 г. напуска училището, защото е ръкоположен за свещеник в село Крушуна. Дядо ми е един от инициаторите през 1905 г. за създаване на народно читалище. През 1915 г. е построена голяма за времето си сграда на читалището. В турска къща, състояща се от преддверие с пещ за готвене и отопление на голяма стая, е живеело семейството на дядо ми с четирима синове и две дъщери. Цялата северна стена на стаята още е пред очите ми, бе библиотека с книги и вестници с кожена подвързия.
Баща ми Иван поп Ганчев, роден пред 1905 г., завършва духовно училище в Черепишкия манастир. Ръкоположен е за свещеник в родното си село през 1930 г. от Ловчанския митрополит Максим, по-късно патриарх на България.

Наследявайки кръвта и гена на предците си, човек наследява и знанията и мъдростта, които те са притежавали. За да се разкрият всички скрити в родовата памет знания и мъдрости на предците, трябва да се погледне в миналото, в тяхното житие. Затова е важно да се събуди родовата памет.Това заздравява нацията.
 
Акад. д-р Ганчо Попов, ректор на университет „Трета възраст“