Гергов и Овчаров дърпат конците на БСП конгреса

Предстоящият конгрес на БСП за първи път ще се състои в условията на личностна, а не политическа битка. Въпреки постоянните заявления, че не става въпрос за това. Но, ако се запитаме – какви са разликите между основните кандидати? Отговорът ще е – в личния им стил, биографии, личната им лоялност към партията или към собственото его. Приликите – обединение в ляво и управление с ГЕРБ. Въпросът е само кой лично ще го направи и какъв ще е съставът на кръга около него.

Битката за лидерския стол се очертава ожесточена и вероятно резултатът ще е подобен на битката сред младежите – победа с минимални гласове означава практическо продължение на досегашното състояние на вътрешни противоборства. И това е предопределено от състоянието на елита на БСП. Едната част от него отдавна знае, че политическата и икономическата им власт преминава през мястото, което ще успеят да си разчистят в партията. Генерационните им пристрастия са само основание за икономическите и политически претенции. За другата част съществуванието им както в живота, така и в политика е пряко свързано с битието им на част от лицата на БСП. Това са хора без биография извън тази, създадена в партията. И за двете групи развитието на БСП не е желателно, но съществуването и стабилизирането й е от жизнено значение.
С други думи, кризата в БСП е толкова дълбока и критична от една страна, защото елитът й е заинтересован да взима, а не да дава. От друга страна, активът все повече се възприема като персонална принадлежност, а не като партийна сила.

И така, какво е състоянието около персоналната битка. В групата от над 20 номинации най-многобройна е тази на хора, които са номинирани, но реално няма да участват в състезанието. Не е ясно дали тяхното желание е просто да покажат важността и тежестта си в партията, или остават в номинациите, за да ограничат силата на основните претенденти. Втората група са хората, които чрез номинациите си се борят за задължително присъствие в Изпълнителното бюро. Всъщност първата и втората група би могло да се каже, че съвпадат по отношение на този стремеж.

Така, остават няколко кандидатури, които е интересно да бъдат обсъждани, защото или ще участват до край, защото са реални претенденти, или защото искат да са онези, които ще определят кой ще е лидера чрез прехвърляне на гласове на втория тур.
Първото сигурно нещо е, че лидер БСП ще избере в два тура. Второто сигурно е, че хора като Гергов и Овчаров дават категоричната заявка, че който е да е лидера, те ще са го определили и, съответно, те ще определят какво и как ще става в БСП. Най-вероятно както и до сега го прави в столичната организация Овчаров – оставайки в сянка от постове, но управлявайки чрез свои хора. Третото сигурно е, че битката ще се води основно между досегашния председател Миков и основният претендент – Нинова. Ако социалистите имаха наистина лидер, то най-нормалното щеше да е този лидер да спори с друг такъв несъмнен лидер. Нещата не стоят така. И единия, и другия имат поддържащи кандидатури, чието участие в битката дава възможност за контрол над всеки глас. Миков може да разчита на гласовете на номинираните Кутев, Вигенин, Мерджанов, Жаблянов, Янкова, Багдасаров, Гечев, Стоилов. Нинова – на гласовете на Найденов, Стойнев, Добрев, Паскалев, Паргов. И така, основният въпрос остава – как ще се договорят Овчаров и Гергов не просто за своите гласове, но и за онези, върху които имат влияние, но или не участват в номинациите, или са номинирани, но единствено с цел влизане в бюрото.

Ако тази битка за лидерския пост се беше състояла преди години, отговорът на въпроса е много лесен – доброто познаване на организациите, политиките и ценностите на БСП щеше да даде еднозначен отговор. Както е било винаги до сега. На предстоящия конгрес обаче, мотивите за подкрепа няма да са просто политически и няма да действа единствено принципът да се избере най-доброто за партията. Затова, единственото по което може да съдим по-категорично как ще се развият нещата на конгреса е резултата от мини сблъсъка /нещо като предпремиера/, състоял се на младежката конференция. Там преизбраха стария лидер в оспорвана битка с кандидата на групата Нинова/Добрев.

Всъщност, ако Миков не бъде преизбран, това ще е прецедент в съвременната история на БСП. И ще е показателен за това, доколко един лидер на партия може или не може да овладее собствената си организация. Но самият факт, че битката ще е точно такава, говори повече отколкото резултатът от нея. И заключението, което може да се направи предварително е, че в подобно състояние и при тези кандидати отговорът, който ще даде конгресът е единствено в скоростта, която ще придаде на кризата в левицата. А това е „лошо за българската демокрация“. Защото, докато десните се опитват да обясняват, че лявото не е „природно“, т.е. трябва да се унищожи, вместо да се заемат с изграждането на нормална европейска десница, левицата се занимава с личностните си неразбории и амбицията й е да доказва кой е по-голям в лявото, вместо да изгражда управленски алтернативи.

Истината е, че докато хората нямат равни шансове реално, а не по Конституция, ще има място за леви решения и политики. И, истината е, че докато няма нормално ляво и дясно в България, няма да имаме функционираща администрация, институции, национални политики. Така, вместо да се занимаваме с развитие, постоянно ще се занимаваме с кризи в партиите. Вчера беше кризата на десницата, днес е кризата на левицата, а утре ще е кризата на демокрацията.