За пръв път почитат паметта на Ботев на 2 юни 1886 г.

Христо Ботев е сред най-тачените и обичани личности от историята ни. Краткият му живот, продължил едва 28 години, е изпълнен с противоречиви събития, но и до днес той продължава да владее умовете и сърцата на поколения българи.

Биографията

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

Според една легенда обаче в Осен преподавал даскал Ботьо Петков и тук се родил първият му син Христо. Поради липса на църква той бил кръстен в храма в съседното село Девене. Но точно тази страница от регистъра била откъсната и единственото доказателство останало в публицистиката на Ботев. В своя очерк „Примери от турско правосъдие“ от 1871 г. той пише:

„Такива чувства изпитах, като влизах и в родното си село Осен, до Враца…“, „моето родно село Осен, до Враца, срещнах попа и питам: как е, бе, попе, кво стана с кравите“.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от Петко Рачов Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – „Майце си“.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Така започва активната му дейност като журналист и под негова редакция излиза новият революционен орган в. „Знаме“.

Май 1876 г. – вследствие новината за Априлското въстание Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.

На 20 май (1 юни нов стил) 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

Познанството с Васил Левски

Пръв, който пише за познанството между Левски и Ботев, е Захари Стоянов. Той публикува популярното писмо на Христо Ботев от зимата на 1868 г., оригиналът на което е загубен. В първата публикация писмото не е цяло и е без подпис…

„Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности …“
Косвено свидетелство за взаимното им влияние може да се намери в тефтерчето на Левски, както и в творбите на Ботев – „Обесването на Васил Левски“.

Любовта

Всички знаем за голямата любов на Христо Ботев – Венета. Въпреки трудностите Венета е щастлива и влюбена в Христо. Дъщеря им се ражда на 12 април 1876 г. в Букурещ. Иванка е на един месец, когато се разделя завинаги с баща си.

Интересни са сведенията за предишни любови на пламенния поет. Като една от сестрите Горанови – Мария. Под стихотворението му „До моето първо либе“ пише, че е „посветено на г-ца М. Г-ва“. Посвещението по-късно е заличено. Твърди се, че и „Ней“ и „Пристанала“ също са написани за красивата карловка, което кара историците да смятат, че това е първата тайна любов на Ботев. Друга версия за първата любов на поета е калоферската учителка Парашкева Шушулова. Ботев неведнъж посещава женския манастир, където живеела тя, давал ѝ книги, които след това дълго обсъждали.

История на честванията

За първи път след Освобождението на 2 юни 1886 г. по инициатива на пловдивския учител Георги Бенев във Враца и Пловдив се организира голямо честване на годишнината от героичната смърт на големия български поет и революционер. Официално 2 юни се чества едва от 1901 г., от деня на 25-годишнината от гибелта на поета. На тържеството на връх Вола били поканени и всички живи Ботеви четници.

През 1922 г. Комунистическата партия спечелва общинската власт в Калофер. Тогава обявяват 2 юни за местен официален празник.

През 1932 г. 2 юни се превръща в ден на протест срещу царското правителство.

За пръв път на 2 юни 1948 г. денят се почита с едноминутно мълчание в цялата страна с подаден сигнал от сирени. Няма документ, който да свидетелства чие е решението за сирените – на правителството или на парламента. Дотогава те са били използвани като предупреждение за бомбардировките през Втората световна война.