Димитър Дъбов: Гуцанов и Зафиров нямат моралното право да претендират за лидери на БСП!    

Димитър Дъбов, който четвърт век е член на Националния съвет на БСП, от които 20 години е заместник-председател по организационните въпроси и е участвал в разработката на всички варианти на устави, с изключение на ниновисткия, проговори пред ПИК. Той, който минава за стара муцуна и вътрешна опозиция, човек, лично допринасял за резултати от по 800 хиляди червени гласа, разсъждава за бутафорията и подлизурщината на партийния кадрил на „Позитано“ 20, както и кои са имената, около които може да се случи лявата политическа алтернатива за България.

– Г-н Дъбов, при тази заплетена политическа ситуация след изборите в България, при примера на социалистите във Франция и въобще в Европа резонно ли е БСП да претендира за третия мандат и възможно ли е да реализира най-после стабилно управление за страната?

– Мисля, че с оглед на непрекъснато спадащата партийна подкрепа това не е резонно. Още повече че сме със само 18 депутати. При това положение да си въобразяваш, че можеш да организираш заедно с другите в парламента каквото и да е правителство – както и ще да го наричат: програмно, техническо, експертно, трудно ще получат подкрепа. Аз лично смятам, че БСП трябва да се заеме с решаване на вътрешните си проблеми и едва след това да мисли по другите, национални теми.

– В този смисъл Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов, които сега са на върха в партията, критици на Нинова от принципни позиции ли са, или са просто поредните борци за кокала и за креслото на „Позитано“ 20?

– Вече съм казвал пред агенция ПИК, че това са изцяло ниновистки кадри. Цялата кариера на тези хора се дължи на Корнелия Нинова, както и на подлизурското им поведение спрямо нея. Те нямат никакво морално право да претендират да ръководят партията. Какво означава това парламентарна група от 18 души – жалка работа.

Национален съвет, който не може да функционира правилно. Той отдавна не е функциониращ. Там една голяма част от хората въобще не ходят, други са загубили качествата си, съветът не е попълнен. Продължават сигналите по места. Продължават да правят това, което правеха заедно с Нинова.

Виждам в Шумен например как ги плашат. Председателката на БСП там е избрана за народен представител и съгласно устава е загубила качествата си на председател. В устава е казано, че след като си избран за депутат, вече не си председател и до два месеца трябва да бъде предложен и на конференция избран нов състав и председател на БСП. Там обаче изпълняващата длъжността не разрешава заседание на Общинския съвет, защото ще бъде обявено, че председателката вече не е такава. Така се получава омагьосан кръг – като няма заседание на Общинския съвет, не може да се определи нормата на представителство и да се изберат делегати за общинската конференция. И продължават да ги плашат. Т. е. случва се същото като при Нинова. Преди го правеха заедно с нея, сега го правят за себе си.

– Чудесен пример, но не е ли точно сега моментът, в който трябва да се случи силното ляво като алтернатива на политическата безпътица въобще в страната?

– Този момент отдавна е дошъл, но няма кой да го реализира. Пак подчертавам, с тези хора, които в момента са начело на партията, не може да стане ляво обединение. Нали те формираха коалициите, нали Зафиров отговаряше за коалиционната политика. И изтласкаха настрани всички, които имат нещо общо с лявото. Вкараха някакви измислени партийки, измислени граждански сдружения. Кой сега ще отиде сериозно да работи с тях?

– Кой тогава да е този обединител в лявото – въртят се имена: Станишев, Паргов, Таков? Има ли потенциал у някого от тях за не просто ляво обединение, а и за национална алтернатива?

– Партията ще роди и още имена. Направи ми впечатление, че Петър Мутафчиев например издига кандидатурата на кмета на Перник Станислав Владимиров. Качества имат и Крум Зарков, и Димитър Здравков. Много са хората, които могат да бъдат обсъждани като председатели. Предполагам, че на конференциите техните имена ще бъдат издигнати и коментирани. Плюс, разбира се, вече обявената кандидатура на Борислав Гуцанов.

– А самата Нинова? Впрочем много интересен беше Георги Свиленски, който размаха устава в едно телевизионно студио и твърдеше, че Нинова не е приключила пълния си втори мандат.

– Пълен или пресечен – няма значение, брои се за втори мандат. Това е повече от ясно. Още повече когато мандатът ти е пресечен съгласно устава, не можеш да се кандидатираш, там има пауза. Но това е за първия мандат. Когато вторият мандат е прекъснат, нещата са приключили окончателно и безвъзвратно.

– Имате ли коментар за безпрецедентното напрежение в ДПС, какво се случва там, кой ще надделее по оста Доган – Пеевски?

– Не искам да се меся във вътрешните дела на други партии, тъй като нашата си има достатъчно проблеми. Освен това ДПС е в подем за разлика от БСП. Независимо от това обаче, без да познавам добре документите на движението – устройствените документи, устава им, звучи странно например зам.-председател на партията, членове на тяхното централно оперативно бюро да бъдат изхвърляни, да се снема от тях политическото доверие, без да са събрани органите, които са ги избрали. Това е много странно. Има и още нещо, ДПС има и други особености. Обикновено областните структури предлагат по трима кандидати примерно за народен представител, измежду които почетният председател Ахмед Доган, който има и управляващи функции, избира единия, който е най-подходящ и да бъде лансиран. Затова да махнеш някого, да го отстраниш, не е достатъчно само решение на парламентарната група. Трябва, който те е одобрил, който е дал съгласието си, да снеме това доверие от теб. Как ще се развие битката и дали Доган ще бъде елиминиран – силно се съмнявам, тъй като очевидно местните структури ще скочат в защитна реакция. Видяхте, че прогонени и напуснали по някакви причини ДПС се обявиха в защита на Доган и партията. Там предстои да се види какво ще стане, очевидно ще бъде сложен процес. Може да приключи и бързо с някакво помирение, но то ще е само временно.