Ругаем от дивана, но за бойкот не ни търсете

Народ без чувство за общност, обединение, съчувствие, солидарност сме. Мълчим, търпим, стискаме зъби, псуваме, ругаем от дивана, недоволстваме, ама ако трябва да се обединим и да канализираме недоволството си, не ни търсете.

Неуспелият бойкот на веригите, пазарите, магазините е живото доказателство за това. Едва с около трийсетина процента се е намалил оборотът на големите вериги в първия ден на бойкота. За втория ден е още по-малък, ако продължи, напълно ще се спихне. Съседните балкански народи превръщат магазините в пустиня в дните на протеста, ние не можем. За един на другия ден било Трифон Зарезан, за друг не можело да не напазарува за Задушница. Онези с лимузините и джиповете пък сигурно им е кеф, че могат да пазаруват, без да се смесват с простолюдието. Друг се възползва от намаленията и т. н.

В деня на протеста малките магазинчета надуха цените така, сякаш вместо зарзават и кашкавал продават златни кюлчета. Затова и цените са високи, държава няма, никой не прави нищо. За управниците пазарът е свещена крава, не пипат, защото, видите ли, в пазарната икономика нищо не се пипа. А че от производителя до щанда има кой знае колко прекупвачи, никой не го интересува. А и самите производители не са съвсем чисти като сълзица. В съботните дни в столицата всички пазари, над 20 сигурно, се превръщат във фермерски. Така е почти навсякъде в страната. В тях фермерите производители обикновено идват с мисълта да забогатеят буквално за няколко часа. Цените са главозамайващи, ако в супера една стока е Х лева, на фермерския пазар е задължително 3-4 пъти по-скъпа. Защото била домашно приготвена.

Неосолени добре сланини, едросмлени луканкови колбаси от некачествено месо, което се усеща при консумация, буркани домашна продукция, чието качество може да усетиш чак вкъщи, сирена и кашкавали със съмнително качество, вина и ракии. Всичко се продава на открито, продавачите са без предпазни средства, ръкавици или каквото и да е. Прясно месо се продава на открити маси, а псевдомесарите, въоръжени с малки брадвета, разфасоват месото на място по желание на купувача. Хигиена нулева, ентусиазъм висок, качество от ниско до средно. Естествено, пазарът си върви, българинът не е претенциозен.

Най-страшното в българския пазар за храни е ниското им качество, ментетата, които купуваме всекидневно. Колбаси без месо, млечни продукти без мляко, мляко със сухи разтворени субстанции, хляб менте, плодове и зеленчуци, наблъскани с нитрати и отрови. И всичко това на космически цени. А ние си мълчим, купуваме, тъпчем децата си с тях и после търчим по аптеките и се чудим защо 40-годишните вече всички са болни. Е, хайде сега кажете, че сме интелигентен народ. Съжалявам!
 
Христо Братоев, София