Как да оцелея със 140 лв. пенсия

Не мога да приема наивността на българите, които вярват, че ако наистина има пари, пенсиите ще се повишат. Никой не е толкова безочлив, че да отрича лентичките, магистралите, метрото, но, госпожи и господа, пенсионери със 120, 140 и 250 лв. пенсии могат ли да се хранят, да си пълнят хладилниците, да се обличат, да идат на театър или опера?

Нас, пенсионерите, цинично са ни отписали, ние не влизаме във фалшивите обещания, не се вместваме в целите и намеренията на управляващите. Умник задава въпрос във вестник къде сме били, когато Костов разпродаваше държавата. Тук бяхме, бунтувахме се срещу това, което се вършеше пред очите ни, но отново се разделихме на съгласни и несъгласни, на борещи се и на предатели. Цял народ знае, че от кримиприватизацията в държавната хазна не влезнаха 22 млрд., а само 2 млрд. лв. Е, и какво направи този народ? Примири се отново с пладнешкото крадене, изръкопляска на тези, които се облажиха добре, и пи една студена водица.

Кръвта ми кипва, като си помисля за 27-годишния геноцид спрямо пенсионерите. Всекидневието на тези хора е унизително, животът им виси на косъм. За хиляди този живот е тъмен и студен. А цинизмът и равнодушието на управляващите, престъпният им геноцид, нямат равни.

Но и ние сме един народец! Неслучайно поетът ни е нарекъл „мърша”. Докога ще живеем в „Стабилна мизерия и бедност”?
 
Валерия Стефанова, Гулянци